Кога и как се изгражда самостоятелността при децата?
Понятието самостоятелен няма еднозначен смисъл – то е съвкупност от надграждащи умения, различни за всеки етап от индивидуалното развитие, които човек усвоява.
Изграждането на самостоятелността започва от първия момент, в който бебето може да прави нещо. Какво имам предвид?
- Вашето бебе вече може да седи стабилно? Значи няма нужда да го подпирате с възглавници.
- Може да държи лъжица и да се храни? Дайте му възможност да подобри и затвърди уменията си.
- Може да се облича и обува само? Значи е дошъл моментът вие да спрете да го обличате и обувате.
- Детето ви е вече ученик? Подреждането на раницата и домашните работи са негова отговорност...
Колко лесно звучи! И теоретично е така. Но, в реалния живот, нещата на практика не просто не са толкова прости, а понякога са направо невъзможни.
Уж сме големи, зрели, разсъдливи и опитни хора, а се оказваме в пълна безизходица пред наглед елементарни неща, като да излезем навреме.
На всички родители ни се иска децата ни да са най-добрите, най-успешните и най-справящите се. Същевременно искаме да ги предпазим и защитим от всяка спънка и трудност.
Истината е, че тези две желания са несъвместими, т.к. в основата на всеки успех стоят множество неуспехи.
И при възрастните, и при децата се справят тези, които не се отказват.
Падат, стават и продължават, а ролята ни като родители е да сме до децата си, да ги подкрепяме и напътстваме, да ги утешаваме или пък да ги санкционираме, но не и да им отнемаме възможността да се учат, да успяват и да изградят в себе си вярването „Аз мога!“, което да се превърне в неделима част от собствения им Аз-образ и вътрешен диалог.
И все пак какво да правим, когато на детето му е трудно и отказва да изпълнява задълженията си?
Важно е да му обясняваме, колкото пъти е необходимо, че единствения начин наистина да му стане по-лесно е като продължи да опитва. Ако го правите вместо него, то няма как да се научи. Самостоятелността е действие, а действията се усвояват с действия, не става само с думи и наблюдение.
Разбира се, тук е важно да отбележим, че, без значение от възрастта, ние всички сме хора и от време навреме, не само може, но и трябва да си даваме почивка, да се отдадем на малко мързел, да се разделим с вярването „всичко или нищо" и по-скоро да се отдадем на по-реалистичната идея за достатъчно добри и достатъчно самостоятелни през повечето време.
Едно от най-важните неща в родителството е да изградим и поддържаме добра, честна и открита комуникация с детето си.
Нормално е понякога да ни е трудно, да не знаем какво да правим, кои са най-подходящите думи, къде точно е златната среда между прекалената либералност и пълната тирания. Родителството не е лесно, но фактът, че четете, интересувате се и надграждате уменията си, е сигурен знак, че сте достатъчно осъзнат, отдаден, старателен и, в крайна сметка, най-добрият възможен родител за точно вашето дете.
Животът е действие и промяна, което ни дава колкото надежда, толкова и притеснение, защото вчерашните успешни стратегии днес може и да не дават желания резултат. Нормално е това да ни кара да се чувстваме често несигурни, но обратната страна на монетата е, че това ни дава възможност да надграждаме и да избираме с кои стратегии искаме да продължим напред и кои да оставим в миналото.
Единственото, което не се променя, а само се затвърждава с времето, е силната обич и неразрушимата връзка между родител и дете, изкована в малките и по-големи ежедневни моменти на необходима твърдост и нежна подкрепа.
И накрая, бих искала да припомня, че в родителството всяко положено усилие винаги получава своята награда. Само не мога да обещая, че ще е много скоро ☺
Автор: Николета Костова - училищен и клиничен психолог и консултант по фамилна терапия.
